Историята на Клеър като приемна дъщеря: От спасяване до почивка и възстановяване 🐕

Понякога тези, които най-много се нуждаят от нас, не са кученца, а възрастни хора с мълчаливи истории и нежни сърца.

Наскоро започнах да се грижа за красиво Хрътка на име Тимон от Huellas Invisibles Animal Refuge в МартосВинаги съм бил привличан от хрътките заради спокойния им характер и пригодността им за домашни кучета. Сегашното ни куче е доста тревожно и решихме, че друг спокоен компаньон би могъл да ѝ донесе комфорт и увереност.

Вместо да отглеждаме кученце, ние направихме съзнателен избор: искахме да помогнем на по-възрастно куче, което иначе би могло да бъде пренебрегнато.

Един мой приятел, който е доброволец в приюта, ми разказа за Тимон – мила душа, която очевидно е преживяла трудности и отчаяно се е нуждаела от безопасно място за почивка и изцеление. Когато се срещнахме Лаура, всеотдайната доброволка, която се грижеше за него, беше любов от пръв поглед. Съпругът ми първоначално се колебаеше – Тимон беше изключително слаб – но Лора ни увери, че е бил щателно прегледан и е достатъчно здрав, за да бъде отдаден в приемно семейство.

Донесохме го вкъщи напълно екипиран: меко легло, топли кучешки палта, храна, пробиотици за чувствителния му стомах и много лакомства. Лаура поддържа връзка с нас, редовно се обажда, за да ни подкрепя и да ни предлага помощ, когато е необходимо.

Тимон — сега наричан Норман—наистина се е установил. Той прекарва по-голямата част от времето си дремейки пред огъня, но също така се радва на дълги разходки и дори започна да играе с другото ни куче. Опашката му вече маха по-често, очите му са по-ярки и той бързо ни предлага сладки облизи и сънливи усмивки.